Мултиплена склероза

Мултиплена склероза (multiple sclerosis) – демиелинизиращо заболяване на централната нервна система. Това автоимунно възпалително заболяване с разнообразна клинична проява често водещо до тежко поражение на двигателната активност, парализи, намаление на зрението, разстройство във функцията на  тазовите органи. Докато етиологията и патогенезата остават неизвестни, редица признаци поддържат хипотезата за ролята на все още неидентифициран агент, който стартира именно нарушена имунна реакция срещу собствената си нервна тъкан, предимно при генетически възприемчиви лица. Докато установеното увеличение на титрите на антитела към различните вируси (грип, херпес симплекс, Ебщайн-Бар вируса, папиломавирус) в плазмата и гръбначно мозъчната течност, въпреки това, няма ясни индикации за откриването на РНК или вирусни антигени в главно-мозъчната тъкан. Въпреки това, има данни за възможната роля на ретровируси в развитието на мултиплената склероза [Allain J.-P., 1998]. Възможен процес на молекулна мимикрия, когато антигенната структура на отделни протеини на вирусите е близка до протеините на мозъчната тъкан. При това възможните автоантигени, на които въздействат възбудените от вирусни антигени Т-лимфоцити се явяват миелин-олигодендроцит-гликопротеин, нарушението на което могат да лежат в основата на патогенезата на мултиплената склероза [Bernard C.C.A. et al., 1997].

MS_mech

S. Siram  и сътр. (1997) считат за главен виновник при мултиплената склероза Т-лимфоцити, които прониквайки в микроглията активират секрецията и освобождание на миелотоксични фактори с пряко поражение на миелина в олигодендроцитите. Автоантитемата към ОПМ се включват в процеса на демиелинизация на по-късни етапи на развитието на мултиплената склероза [Вострикова И.Л. и др., 2006]. Активацията на клетки на микроглията също води до продукция на провъзпалителни цитокини, хемокини, което на свой ред възбугда лимфоцитите. В тези процеси също се освобождава туморнекротизиращ фактор, азотен оксид и свободни кислородни радикали, интерлевкини 1 и 12. Цитокини се откриват и в цереброспиналната течност.  При т ова съдържанието на IL12 може да нарастне задълго (за 4-6 седмици) до обострянето на заболяването [van Boxel-Dezaire A.H.H. et al., 1999].

При редица болни с мултиплена склероза се откриват антинуклеарни автоантитела, характерни за системния лупус еритематодес, което по-скоро указва системния характер на заболяването [Fukazawa T., 1997].

Процесът на демиелинизация не се явява необратим тъй като е налице “нерв растежен фактор”, способстващ за възстановяване на миелина и регенерация на нервните клетки. Въпреки това, наличието на антитела срещу този фактор при множествена склероза отслабва този процес.

Demielynation

В днешно време не са известни надеждни методи за лечение можещи да затормозят прогресирането на този процес. Изхождайки от постулата за автоимунната природа на мултипбената склероза се използват множество имуносупресивн и имуномодулиращи средства – кортикостероизи, азатиоприн и метотрексат, тотално облъчване на лимфоцитите. Получен е ефект на перорално приложение на говежди миелин, което води до намаляване на автореактивни Т-клетки. Използва се и интравенозно приложение на големи дози имуноглобулин. Въпреки това, имунологичните промени при множествена склероза показват състояние на  имунодефицит (намаляване на Т-лимфоцитите и CD4 + / CD8 +, намаляване на IgM), глюкокортикоидине може да допринесат до  допълнителна имуносупресия [Орлова Ю.Ю., 1999].

Доказано е, че инжектирането на рекомбинантен интерферон бета-1b способства за свързването и неутрализацията на антителата при някои болни с мултиплена склероза [Ric G.P.A. et al., 1999; Plosker G.L., 2011]. Въпреки това, и против молекулите на IFN-β започват да се образуват антитела, които намаляват ефективността на този препарат [Majorga C. et al., 1999; Sorensen P.S., 2008; Applebee A., Panitch H., 2009; Zarkou S. et al., 2010]. Освен това се установяват и редица сериозни странични ефекти при приложението на интерферонотерапия – образуване на подкожни абсцеси в местата на апликация, нарушена чернодробна функция, грипоподобна реакция, обща слабост, стоматит, анорексия, снижение на хемоглобина, неутрофилите и тромбоцитите [Soria A. et al., 2007; Nakamura Y., et al., 2008; Okushin H. et al., 2010; Sanford M. et al., 2011]. Това често принуждава прекъсването на това лечение [Clerio M. et al., 2008]. Следва да се отчита и достатъчно високата стойност на курсовете с използване на интерферон b-1b, , достигаща  до 400 000 долара [Bell C. et al., 2007].

Като перспективни се считат и селективните инхибитори на молекулната адхезия, представител на които се явява рекомбинантното моноклонално антитяло натализумаб (Natalizumab). Въпреки това, има един недостатък на това лечение – развитието на прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия [Clifford D.B. et al., 2010]. При това, с използването на плазмафереза се осъществи премахването на този препарат и ликвидирането на тези усложнения [Khatri B.O. et al., 2009; Tan. I.L. et al., 2011].

Наред с това се използват и методи на еферентна терапия в частностс плазмафереза в комплекс с кортикостероиди и циклофосфамид [Khatri B.O. et al., 1991; Weinshenker B.G., 2000; Ohji S., Nomura K., 2008; Schröder A. et al., 2009; Trebst C. et al., 2009; Hashimoto H., 2010]. Положителни резултати са постигнати и при използването на селективна Ig – афереза с помоща на имуносорбенти. И.М.Барбас и А.А.Скоромец (2003) са постигнали най-добри резултати при използването на курсове хемосорбция. В.И.Черний и съавт. (2004) използват програмна плазмафереза  – 2 сеанса в течение на седмица, след което през 1, 3  и 6 месеца през година. Такава тактика в течение на 10 години у 7 болни е позволило достигането на ремисия на мултиплената склероза. Ние предпочитаме тактиката на първоначален курс от  4-5 сеанса плазмафереза с последважо провеждане на 1 сеанс всеки месец, което позволява да се закрепи положителния резултат [Воинов В.А., 2010]. Успех е постигнат и при използването на каскадна плазмафереза [Ramunni A. et al., 2008].

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>