Паранеопластични заболявания

“Паранеопластични” автоимунни заболявания на централната нервна система - под понятието паранеопластични се разбират процеси, съпътстващи някои видове тумори, основно яйчникови и на млечната жлеза. Наличието на специфични антиневронни антитела  при такива болни поддържа теорията за автоимунната генеза на тези заболявания. Имат се предвид антитела оцветяващи цитоплазмата на клетките на Пуркиние. От друга страна установяването на такива антиневронални антитела при пациентите с неврологични симптоми на малкомозъчна дегенерация се оказват високоспецифични маркери за наличието на още недиагностицирани тумори. J.W.B. Moll и съавт. (1996) изучават наличието на автоантитела като антиневроналните, така и системни (срещу ДНК, митохондрии, тиреоидни антигени, ревматоиден фактор) у болни с паранеопластичен синдром ив контролни групи на практически здрави лица. Установява се, че системните автоантитела  са намерени при 52% от болните с паранеопластичен синдром в сравнение с 16% в групата на изолираните тумори и у 15% в контролната група. По този начин, относително висока честота на системни автоантитела при болните с параранеопластичен синдром указват някаква генетична предразположеност към този автоимунен феномен. Това обяснява и рядката честота на този синдром при онкоболните (т.е. синдромът се проявява при онкоболните с предразположение към системни заболявания).

Проявите на този синдром могат да бъдат купирани като след премахването на тези туморитака и при имуносупресивна терапия, включително и плазмафереза [Dropcho E.J., 1995; Schröder A. et al., 2009; Mirza M.K. et al., 2011; Pham H.P. et al., 2011]. Така, Y. Ben David и соавт. (1996) са наблюдавали значително подобрение на неврологичните прояви при болни с рак на яйчниците и малкомозъчна дегенерация след курса на плазмафереза, докато F. Graus и съавт. (1992) не са получили такъв резултат. A.M. Landtblom и съавт. (2008), провеждат курс по 3 сеанса  (общо 22 за година)също са получили само временен ефект.

Може да се развие и такава разновидност на паранеопластичен синдром, като меланоцитна пролиферация на съдовицата на окото, която също може да се купира с помоща на плазмафереза [Jaben E.A. et al., 2011].

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>